Газа: поредното клане на капитализма
От близо две години Газа е жертва на истинско клане от страна на държавата Израел, която използва всички свои инструменти за изтребление на палестинското цивилно общество. Ивицата се е превърнала в истинско бойно поле в руини, където са загинали вече над 65.000 души, от които почти 20.000 са деца, при население от общо два милиона души. От почти две години жителите на Газа са принудени да се преместват непрекъснато под заплахата на бомбите, в една мъничка територия, в която не се зачита никакво гражданско пространство, и в състояние на постоянно недохранване и липса на вода.
Няколко учителски синдикати от Мадридската област обявиха двучасова стачка под мотото „Образование срещу варварството”. Като революционери-интернационалисти и като работници в областта на образованието, ние вярваме, че това може да бъде подходящ момент да обсъдим заедно причините за тази брутална човешка катастрофа и да изразим възмущението си от нея. Ето някои от нашите разсъждения.
Газа е поредното клане на капитализма. Капиталистическата логика и империалистическата конкуренция са в основата на това и други кланета. Не е нужно да се връщаме към времената на Втората световна война. Достатъчно е да си спомним по-скорошните събития в Камбоджа през 70-те години на миналия век, Руанда през 1994 г., Босна през 1995 г., Дарфур от 2003 г. насам, рохингите в Мианмар, Тиграй в Етиопия или понастоящем масалитите, население от неарабски произход в Судан. Капиталистическата конкуренция между държави – съществуващи или претендиращи за такива, няма значение – и национализмът са горивото за тези безмилостни кланета. Потиснатите народи от миналото се превръщат в касапите на бъдещето благодарение на свещената патриотична единност вътре в страната и дехуманизацията на националния враг извън нея. Ето защо, с ционизма като идеология, Израел е буржоазният и националистичен отговор на изтреблението на еврейското население през Втората световна война, както и избиването на тутсите от хуту в Руанда.
Всеки национализъм подготвя бъдещи кланета. Една хипотетична палестинска държава не би избягала от тази капиталистическа логика. Именно в тази област се намира палестинският национализъм, било то под ислямисткия чадър на реакционни организации като Хамас, или под „светския“ – но също толкова реакционен – чадър на различните клонове на ООП, от Фатах до Народен фронт за освобождение на Палестина и Демократичен фронт за освобождение на Палестина. Финансирана от Катар, на 7 октомври Хамас превърна палестинското население в пушечно месо, съзнавайки политиката на изтребление, с която ще отговори държавата Израел, а тази година приложи безмилостна репресия срещу пролетариата в Газа, който протестира срещу Хамас няколко пъти, както и преди 7 октомври, заради мизерните условия, в които живее. В същото време Фатах не е нищо друго освен буржоазна организация, която управлява мизерията на палестинския пролетариат в Западния бряг, а Народен фронт за освобождение на Палестина има за съюзници някои от големите касапи в региона, от Сирия на Асад до днешния Иран на аятоласите.
Не можем да разберем какво се случва в Палестина само от смразяващите картини, които достигат до нас от Газа. Светът се ускорява. Капитализмът се движи безмилостно с тенденция към обща империалистическа война. Политически, икономически и военни блокове се подготвят за тази империалистическа война. Нито като работници, нито като човечество имаме бъдеще под защитата на някоя от конфликтните буржоазни държави, а още по-малко под защитата на национализма, който го подхранва. Разбира се, не можем да храним никаква надежда в европейските държави или в САЩ, но също така и в арабските държави, които исторически са експлоатирали палестинското население толкова, колкото и останалите, ако не и повече; да не говорим за Иран и неговите международни съюзници от Русия и Китай. Капитализмът се подготвя за нова война, като в същото време възпроизвежда войни и катастрофи навсякъде.
Като пролетарии, единственото, което ни остава, е интернационалистичната солидарност, извън и срещу всички нации и защитата на революционното пораженство от всички буржоазии. Да, солидарност между работниците по целия свят: също и в Израел и Палестина. Трябва да насърчаваме тяхното единство и солидарност срещу националните буржоазии и да отстояваме реакциите, които съществуват в този смисъл, като демонстрациите на работниците от Газа срещу Хамас или протестите в Израел, които се опитват да укрият, защото представляват изход от този ужас; действията на дезертьори, които отказаха да служат в армията – над 100.000 израелски резервисти, които не са се явили на военна служба – което представлява над 50% – или милиони души, които участваха в стачката и протестите на 17 август. Очевидно всичко това не е достатъчно, но показва пътя за изход.
Единство между пролетариите от цял свят!
Само солидарността между работниците може да спре военната машина и продължаващото буржоазно клане!
Пролетарии от всички страни, обединявайте се!
Balance y Avante
Grupo Barbaria